Текст песни Тоника СВ — Приятели
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други тичат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има -
виж други тичат сега.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
и плескались в воде
до темна, до темна.
Мало кто вспоминает о полях
с молодой пшеницей,
но всегда будут друзья –
другие бродят там сейчас.
Другие бегут к реке
всегда вместе, всегда,
и бурлит вокруг них вода
до темна, до темна.
вдвоем, вдвоем, до темна.
но всегда будут друзья –
уже другие бегают там.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
и плескались в воде
до темна, до темна.
Мало кто вспоминает о полях
с молодой пшеницей,
но всегда будут друзья –
другие бродят там сейчас.
Другие бегут к реке
всегда вместе, всегда,
и бурлит вокруг них вода
до темна, до темна.
вдвоем, вдвоем, до темна.
но всегда будут друзья –
уже другие бегают там.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
но всегда будут друзья,
всегда будут –
взгляни, уже другие бегут по полю
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно -
други тичат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има -
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има -
виж други тичат сега.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
и плескались в воде
до темна, до темна.
Мало кто вспоминает о полях
с молодой пшеницей,
но всегда будут друзья –
другие бродят там сейчас.
Другие бегут к реке
всегда вместе, всегда,
и бурлит вокруг них вода
до темна, до темна.
вдвоем, вдвоем, до темна.
но всегда будут друзья –
уже другие бегают там.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
и плескались в воде
до темна, до темна.
Мало кто вспоминает о полях
с молодой пшеницей,
но всегда будут друзья –
другие бродят там сейчас.
Другие бегут к реке
всегда вместе, всегда,
и бурлит вокруг них вода
до темна, до темна.
вдвоем, вдвоем, до темна.
но всегда будут друзья –
уже другие бегают там.
Они бродили по полю,
всегда вместе, всегда,
двое улыбающихся пареньков,
с ног до головы в пыли и царапинах.
Потом они искали реку,
всегда вместе, всегда,
но всегда будут друзья,
всегда будут –
взгляни, уже другие бегут по полю
Текст добавил: Андрей Курышев